Автор: Ана Михова, 24 часа Следвайте Гласове в ТелеграмНародните представители трябваше отдавна

Автор: Ана Михова, " 24 часа "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

Народните представители трябваше от дълго време да изберат членовете на Висш съдебен съвет, тъй като конституцията ги задължава, казва секретарят на президента Румен Радев по правните въпроси и някогашен правосъден министър.

И още акценти в изявлението:

Президентът Радев нямаше да назначава служебни кабинети, в случай че Народното събрание успяваше да излъчи устойчиво болшинство.

Защо депутатите нямат доверие на системата за инцидентно систематизиране на делата, която важи за всички ни?

Има оттегляне в Народното събрание от правосъдната промяна.

- Г-н Зарков, единствено месец откакто Народното събрание утвърди дефинитивно механизма за следствие на основния прокурор, преди дни депутати внесоха промени в правосъдния закон и даже ги гласоподаваха на първо четене в правната комисия. Те плануват съдията, който става прокурор по следствието на основния, да бъде определян по нова система, а не посредством в този момент настоящата за инцидентното систематизиране в съдилищата. Знак защо е тази скоростна смяна?

- От правна позиция е доста притеснителна, а от политическа - извънредно неверна. Става дума в действителност за закон, който беше признат напълно скоро. Нещо повече, бяха минали едвам няколко часа от избора на първия специфичен прокурор, т.е. първото съответно приложение на закона. (В деня, когато депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи внесоха поправката, от 22-ма съдии на инцидентен принцип за първи прокурор по следствието беше определена арбитър Даниeла Талева - б. р.) Да се внесе подобен закон по тази тематика тъкмо по този начин, не може да не основава чувство, че не вървим напред, а се връщаме обратно. Назад към кое? Към това, което доста от партиите, които в този момент са в ръководството, назоваха статукво в правосъдната система.

От политическа позиция също би трябвало да се означи, че това е първият законодателен акт на новото болшинство в тематиката “съдебна промяна ”.

И меко казано, предлагането не е реформаторско. Разбирам компликациите, които има болшинството, в това число и за промяната на Висшия правосъден съвет (ВСС), който са решили да трансформират посредством конституцията. Но те обясниха на обществото, че ще бъдат дружно по две аргументи - едната е евро-атлантическата, която явно следват неразделно, само че по другата - правосъдната промяна, има оттегляне. Може би би трябвало да им напомним, че не може да има покритие на европейските стандарти без качествена правосъдна система.

- Защо единствено прокурорът по следствието на основния прокурор би трябвало да бъде определян по някаква система, която е друга от тази за всички други жители, а дори и не е основана?

- Нямам пояснение, не намирам никаква логичност в предлагането. Защото, в случай че депутатите нямат доверие в системата за инцидентно систематизиране в съдилищата (между другото, в нея беше построен специфичен модул, с цел да бъде определен съдията по следствието от 22-мата, дали съгласие) не трябва да не помнят, че това е системата, която важи за всички ни. На всеки от нас делата се разпределят посредством нея.

Спомняте си преди време, когато министър на правораздаването беше Данаил Кирилов, той беше изразил подозрения в системата. Смеехме се доста на понятието “бял хакер ”. Тогава всички ние, които бяхме негова съпротива, реагирахме доста остро, че не трябва да се слага под подозрение система, върху която се крепи инцидентното разпределeние на делата измежду съдиите. Не споделям, че е съвършена, най-вероятно може да бъде усъвършенствана. Но да подложиш под подозрение нейната адекватност по този въпрос по този метод, ми се коства прекалено.

- Депутатите трансформираха от три на шест месеца периода за избор на членове на Висш съдебен съвет, който отново преди месец сами си сложиха. Това не е ли самопризнание, че Народното събрание не може да попълни парламентарната квота?

- Въобще няма нужда от каквато и да е законова наредба, защото по конституция народните представители от дълго време са длъжни да изберат нов състав на Висш съдебен съвет. Според мен това отсрочване със закони няма своята конституционна опора.

Освен това в действителност депутатите сами фиксираха период от три месеца, след това сами го удължиха, само че в друга политическа настройка. Последната смяна, най-малко на първо четене, е гласувана от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи.

В същото време се анулира професионалният избор. Професионалната квота на Висш съдебен съвет от дълго време беше определена (лятото на предходната година - б.р.), имаше оборване, само че разбъркан петчленен състав от Върховен касационен съд и Върховен административен съд го удостовери. Изборът на магистратите беше анулиран с предходната наредба за трите месеца.

Тя беше атакувана пред Конституционния съд от някогашния основен прокурор Иван Гешев. Сега законодателят употребява доста странна техника. Той заличава наредбата, атакувана пред Конституционния съд, и вписва същата по наличие, само че нова.

Изборът на членове на Висш съдебен съвет не е по избор, то е обвързване на Народното събрание. Щом депутатите се готвят да трансформират конституцията, би трябвало да имат болшинство и за избор на членове на Висш съдебен съвет. Да не приказваме за основния правосъден контрольор и Инспектората към Висш съдебен съвет, който е на път да приключи втори мандат, въпреки по закон да има право единствено на един.

- Вече сте секретар по правните въпроси да президента Румен Радев. Той има ли план за конституция, както се твърди, и ще го внесе ли в Народното събрание?

- Именно в новото си качество се срещнах с всички разработки в президентството, а те са доста съществени. Ако президентът реши да упражни своето конституционно право на самодейност, той би могъл да го направи. В същото време на ход е Народното събрание. То съобщи в лицето на едно много внушително болшинство от повече от 160 народни представители, че се заема с конституционните промени. Нещо повече. Този въпрос служи и за някаква база на по-общо съгласие, което докара и до държавно управление. Поне аз по този начин наблюдавах дебата.

Така че на ход са депутатите. Хубаво би било колкото се може по-бързо да се видят съответни планове, с цел да може полемиката по конституцията да бъде канализирана, да бъде поставена в рамки, тъй като се следи известно прахосване.

Все отново ние тръгнахме да приказваме за конституционни промени в подтекста на правосъдната промяна, а не въобще.

- Защо единствено правосъдната система би трябвало да се пипа?

- Промените в главата за правосъдната власт са тези, които доведоха до спор за конституционни промени. Там има някои неща, за които се приказва от дълго време, като метода за конституиране на Висшия правосъден съвет, който беше конституционно закрепен през 2015 година Между другото от 1991-а до 2015 година това изобщо не беше въпрос, който се уреждаше в конституцията, а в Закона за правосъдната власт. Другият въпрос е методът на достъп до Конституционния съд. Кой, по кое време и по какъв начин може да го сезира. Такъв е също въпросът, най-общо казано, за пълномощията на фигурата на основния прокурор.

Това бяха тематиките, сложени на масата, за чието решение се изискват конституционни промени. Нека всеки отвори и прочете конституцията. Тя съдържа в себе си Харта за правата на индивида, държавното устройство.

Това е основата на нашата страна и право и към нея би трябвало да се подхожда деликатно и със благоговение. Защото това е нещото, което държи страната ни цяла, здрава и демократична.

- От изказвания на народни представители оставаме с усещането, че ще претърпят промени и текстовете за служебното държавно управление. Имат ли потребност от редакция?

- Според мен е огромна неточност да се протяга ръка на института на служебното държавно управление. И аргумент за това ми дава напълно скорошната ни история. За 32 години преход на пръстите на едната ръка се броят държавните управления, които направиха цялостен мандат - кабинетът на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на тройната коалиция и “Борисов 3 ”.

Във всеки различен случай се постановяваше предварително преустановяване на мандата и предварителни избори. Представете си какво би станало, в случай че беше в действие концепцията да няма служебно държавно управление, а отиващото си държавно управление да продължи да работи в оставка до производство на изборите?

Какво би станало през 1997 година, какво би се случило през 2013 година, а в средата на 2014 година, а при държавното управление на Кирил Петков, което е първото свалено с избор на съмнение? Ако тази концепция беше в действие, то трябваше да работи още 10 месеца, откакто падна от власт. Съзнавате какво напрежение би се получило и каква политическа атмосфера. Точно противоположното основава служебното държавно управление, което и да е то.

Служебното държавно управление успокоява обстановката, а последното на Гълъб Донев направи и много положителни неща.

И гениалното на бащите създатели, на хората написали конституцията от 1991 година,( прочее на 12 юли се навършиха 32 година от нейното приемане) е, че те посредством такива институти като служебното държавно управление осигуриха по едно и също време успокоение и еластичност.

Така че какво ли не отигра тази конституция, какво ли не ѝ беше сервирано от политическия хайлайф!

- Според вас единствено напрежението, което има сред президента Румен Радев и партиите, ли е повода да се приказва за унищожаване на института на служебното държавно управление?

- Да, това е конюнктурна концепция, която по някаква причина цели да уязви президента Румен Радев, което ми се коства безусловно недалновидно. Дотолкова, доколкото в никакъв случай президентът Радев няма да назначава служебно държавно управление, в случай че Народното събрание съумява да излъчи устойчиво болшинство. Конюнктурното мислене по принцип е рисково за законодателния развой, а пък то става взривоопасно, когато засегне конституционния развой.

- Това, че сте тук - в президентството, значи ли, че към този момент няма да се борите за лидерския пост в Българска социалистическа партия?

- Битка за лидерския пост няма, тъй като тя не се организира, когато ѝ беше времето. На мен ми се наложи да напусна управителния орган на партията - Националния съвет, поради законова несъответственост със сегашната ми позиция, която е част от държавната администрация. Това е изцяло обикновено. Не съм се отказал нито от участието си в партията, нито от разбиранията си във и за партията. Сега обстановката е такава, каквато е, ще забележим каква ще е след време.

- Ще се включите ли в президентски политически план, в случай че подобен бъде основан?

- Че президентът Радев приготвя някакъв политически план, мисля, се приказва, откогато беше определен за първия си мандат през 2017 година Сега сме 2023 година Той е президент, не може да прави политически планове, до момента в който е на тази позиция.

Нормално е, когато една политическа фигура, каквато е президентът, е с такава висока степен на утвърждение и явно има политически капацитет, всеки от другите играчи да гледа към него с терзание и съмнение, от време на време и с непремерени изречения. Но в случай че политическите партии, които в този момент са на терен, са задоволително мощни, не би имало място за други. Това важи в огромна степен и за моята партия - Българска социалистическа партия, която непрестанно се оплаква, че някой ѝ краде електората и ѝ пречи. Симпатизантите и гласоподавателите на една партия не са нейна благосъстоятелност, те би трябвало да бъдат привличани и убеждавани. Това е актуалната политика на привличане и разбиране, на непрестанен труд. Иначе постоянно ще има някой “виновен ”, до момента в който същински виновният ще ги гледа от огледалото.

Инфо: " 24 часа "